27 feb 2008, 11:20

Искам :)))

  Poesía » Otra
1K 0 4
Това е първата ми дума... Една от най-любимите и най-искрените и до ден днешен...

Искам живота ми да е в зелено
като уханната трева,
като първият напъпил цвят на пролетта,
като зелените очи на любовта...

Искам да прелива в лилаво
като стаята, в която съм сама,
като люляка през май,
отразен в лицето на луна...

После искам син да стане той
като морето, удавило моряка мой,
като небето, отворило вратата
на летния зной...

И жълт го искам
да е като глухарче,
като от детството ми милото другарче...

А накрая искам го и бял
като на щастливата жена белия воал,
като жилката на тъмния кобалт...

Искам аз живота си такъв,
постоянно във вихъра на цветен път,
искам да съм в него дивата танцьорка,
да съм искрена,
а не позьорка...

Искам да не ме е грижа
кой не ме харесва,
да не ме вълнува на човека интереса.
Искам да не зная кой ще ме обича,
искам любовта по вените да тича...

Искам...
Искам просто да живея,
да живея диво и свободно.
Като на кобилка вятърът да вее
гривата ми волно.

И тигрица искам да съм
грациозна,
да извадя нокти,
когато се наложи и да съм сериозна.

Искам...
Май искам просто да съм аз...
Да не се налага да играя роля
в нечий лош колаж.

Искам от лицето маската да махна,
просто миг от моя си живот да драсна...

27.03.2005
Sofia

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Деси!!!
  • Искай...колкото може повече...и ще ти се даде...
    Цветен и красив е Живият живот...
    хубав стих. с обич, Деси.
  • Много ми допадна! Страхотно е как си описала животът на един свободен човек! Продължавай..!
  • Дааа!Супер!Много ми хареса!Една страхотна дъга си нарисувала с думи!Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...