Това е първата ми дума... Една от най-любимите и най-искрените и до ден днешен... Искам живота ми да е в зелено като уханната трева, като първият напъпил цвят на пролетта, като зелените очи на любовта... Искам да прелива в лилаво като стаята, в която съм сама, като люляка през май, отразен в лицето на луна... После искам син да стане той като морето, удавило моряка мой, като небето, отворило вратата на летния зной... И жълт го искам да е като глухарче, като от детството ми милото другарче... А накрая искам го и бял като на щастливата жена белия воал, като жилката на тъмния кобалт... Искам аз живота си такъв, постоянно във вихъра на цветен път, искам да съм в него дивата танцьорка, да съм искрена, а не позьорка... Искам да не ме е грижа кой не ме харесва, да не ме вълнува на човека интереса. Искам да не зная кой ще ме обича, искам любовта по вените да тича... Искам... Искам просто да живея, да живея диво и свободно. Като на кобилка вятърът да вее гривата ми волно. И тигрица искам да съм грациозна, да извадя нокти, когато се наложи и да съм сериозна. Искам... Май искам просто да съм аз... Да не се налага да играя роля в нечий лош колаж. Искам от лицето маската да махна, просто миг от моя си живот да драсна... 27.03.2005 Sofia
Next from category
Next from the author