27.02.2008 г., 11:20

Искам :)))

1K 0 4
Това е първата ми дума... Една от най-любимите и най-искрените и до ден днешен...

Искам живота ми да е в зелено
като уханната трева,
като първият напъпил цвят на пролетта,
като зелените очи на любовта...

Искам да прелива в лилаво
като стаята, в която съм сама,
като люляка през май,
отразен в лицето на луна...

После искам син да стане той
като морето, удавило моряка мой,
като небето, отворило вратата
на летния зной...

И жълт го искам
да е като глухарче,
като от детството ми милото другарче...

А накрая искам го и бял
като на щастливата жена белия воал,
като жилката на тъмния кобалт...

Искам аз живота си такъв,
постоянно във вихъра на цветен път,
искам да съм в него дивата танцьорка,
да съм искрена,
а не позьорка...

Искам да не ме е грижа
кой не ме харесва,
да не ме вълнува на човека интереса.
Искам да не зная кой ще ме обича,
искам любовта по вените да тича...

Искам...
Искам просто да живея,
да живея диво и свободно.
Като на кобилка вятърът да вее
гривата ми волно.

И тигрица искам да съм
грациозна,
да извадя нокти,
когато се наложи и да съм сериозна.

Искам...
Май искам просто да съм аз...
Да не се налага да играя роля
в нечий лош колаж.

Искам от лицето маската да махна,
просто миг от моя си живот да драсна...

27.03.2005
Sofia

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Деси!!!
  • Искай...колкото може повече...и ще ти се даде...
    Цветен и красив е Живият живот...
    хубав стих. с обич, Деси.
  • Много ми допадна! Страхотно е как си описала животът на един свободен човек! Продължавай..!
  • Дааа!Супер!Много ми хареса!Една страхотна дъга си нарисувала с думи!Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...