27.02.2008 г., 11:20

Искам :)))

1K 0 4
Това е първата ми дума... Една от най-любимите и най-искрените и до ден днешен...

Искам живота ми да е в зелено
като уханната трева,
като първият напъпил цвят на пролетта,
като зелените очи на любовта...

Искам да прелива в лилаво
като стаята, в която съм сама,
като люляка през май,
отразен в лицето на луна...

После искам син да стане той
като морето, удавило моряка мой,
като небето, отворило вратата
на летния зной...

И жълт го искам
да е като глухарче,
като от детството ми милото другарче...

А накрая искам го и бял
като на щастливата жена белия воал,
като жилката на тъмния кобалт...

Искам аз живота си такъв,
постоянно във вихъра на цветен път,
искам да съм в него дивата танцьорка,
да съм искрена,
а не позьорка...

Искам да не ме е грижа
кой не ме харесва,
да не ме вълнува на човека интереса.
Искам да не зная кой ще ме обича,
искам любовта по вените да тича...

Искам...
Искам просто да живея,
да живея диво и свободно.
Като на кобилка вятърът да вее
гривата ми волно.

И тигрица искам да съм
грациозна,
да извадя нокти,
когато се наложи и да съм сериозна.

Искам...
Май искам просто да съм аз...
Да не се налага да играя роля
в нечий лош колаж.

Искам от лицето маската да махна,
просто миг от моя си живот да драсна...

27.03.2005
Sofia

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Деси!!!
  • Искай...колкото може повече...и ще ти се даде...
    Цветен и красив е Живият живот...
    хубав стих. с обич, Деси.
  • Много ми допадна! Страхотно е как си описала животът на един свободен човек! Продължавай..!
  • Дааа!Супер!Много ми хареса!Една страхотна дъга си нарисувала с думи!Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...