Да пресътворя злото
в светлина
е мечтата, която
в сърцето си крия.
Да бъда за някого
неговата,
неповторимата
и чувствата ми да напират.
Не принц, а Човекът до мен
да спре,
като Диоген с фенера се
скитам.
Обичана съм и
да обичам.
Мечтая,
а сърцето ми все
по-бавно
се свива.
Защо ли не звъниш?
© Jivka Koleva Todos los derechos reservados