Dec 10, 2009, 9:31 PM

Искам

  Poetry » Other
494 0 0

Да пресътворя злото

                         в светлина

е мечтата, която

         в сърцето си крия.

Да бъда за някого

                  неговата,

               неповторимата

и чувствата ми да напират.

Не принц, а Човекът до мен

                                   да спре,

като Диоген с фенера се

                             скитам.

Обичана съм и

                        да обичам.

Мечтая,

          а сърцето ми все

                     по-бавно

                          се свива.

Защо ли не звъниш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...