Да пресътворя злото

                         в светлина

е мечтата, която

         в сърцето си крия.

Да бъда за някого

                  неговата,

               неповторимата

и чувствата ми да напират.

Не принц, а Човекът до мен

                                   да спре,

като Диоген с фенера се

                             скитам.

Обичана съм и

                        да обичам.

Мечтая,

          а сърцето ми все

                     по-бавно

                          се свива.

Защо ли не звъниш?