1 nov 2009, 19:22

Искам

  Poesía
910 0 4

Да се събудя искам и намеря цвете -
обикновено, с капчици роса,
дошло със спомен в пазвата за стиховете,
страстта и красотата на нощта.

Намеря ли го, ще събудя тишината,
листата ще целуна след това,
росата ще изпия, а ако е роза,
бодлите ще забия във гръдта.

От болката по-силно ще запея.
Ще дам кръвта си на пресъхнала река;
със шепите земята ще полея,
ще дам и на приятеля, подал ръка;

ще дам на залеза, ще дам и на зората,
и на деня изкъпан ще му дам,
на любовта ще дам - полегнала в тревата,
на скитника - за да не бъде сам.

Но сигурно след мен ще цъфнат кактуси.
И да съм грешен, надали ще знам.
Продадох съвестта си и душата си
цветя да купя, за да ги раздам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Продал съвестта и душата, си купил цветя - навярно, за да поискаш прошка?
    Много силен и смислен стих!
    Поздравления!
  • Да!!!
  • Много ми хареса стихът ти!
    Но за финала може би ще помислиш...Мое мнение
  • Но сигурно след мен ще цъфнат кактуси.
    И да съм грешен, надали ще знам.
    Продадох съвестта си и душата си
    цветя да купя, за да ги раздам.

    Харесах..
    Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...