Да се събудя искам и намеря цвете -
обикновено, с капчици роса,
дошло със спомен в пазвата за стиховете,
страстта и красотата на нощта.
Намеря ли го, ще събудя тишината,
листата ще целуна след това,
росата ще изпия, а ако е роза,
бодлите ще забия във гръдта.
От болката по-силно ще запея.
Ще дам кръвта си на пресъхнала река;
със шепите земята ще полея,
ще дам и на приятеля, подал ръка;
ще дам на залеза, ще дам и на зората,
и на деня изкъпан ще му дам,
на любовта ще дам - полегнала в тревата,
на скитника - за да не бъде сам.
Но сигурно след мен ще цъфнат кактуси.
И да съм грешен, надали ще знам.
Продадох съвестта си и душата си
цветя да купя, за да ги раздам.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
Много силен и смислен стих!
Поздравления!