1.11.2009 г., 19:22

Искам

908 0 4

Да се събудя искам и намеря цвете -
обикновено, с капчици роса,
дошло със спомен в пазвата за стиховете,
страстта и красотата на нощта.

Намеря ли го, ще събудя тишината,
листата ще целуна след това,
росата ще изпия, а ако е роза,
бодлите ще забия във гръдта.

От болката по-силно ще запея.
Ще дам кръвта си на пресъхнала река;
със шепите земята ще полея,
ще дам и на приятеля, подал ръка;

ще дам на залеза, ще дам и на зората,
и на деня изкъпан ще му дам,
на любовта ще дам - полегнала в тревата,
на скитника - за да не бъде сам.

Но сигурно след мен ще цъфнат кактуси.
И да съм грешен, надали ще знам.
Продадох съвестта си и душата си
цветя да купя, за да ги раздам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продал съвестта и душата, си купил цветя - навярно, за да поискаш прошка?
    Много силен и смислен стих!
    Поздравления!
  • Да!!!
  • Много ми хареса стихът ти!
    Но за финала може би ще помислиш...Мое мнение
  • Но сигурно след мен ще цъфнат кактуси.
    И да съм грешен, надали ще знам.
    Продадох съвестта си и душата си
    цветя да купя, за да ги раздам.

    Харесах..
    Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...