Летен вятър
Да бях аз топло повейче на вятъра
засвирило в клонаците разлистени.
Люлеещо на времето хамаците
по жиците в следобеда провиснати.
Сред тихия жужеж на насекомите
и котките, налягали по сенките,
напечени треви да среша тромаво,
да мина по площада пуст на селото.
И в някой двор незнаен да намеря
едно момче, задрямало в градината,
да го погаля влюбено по челото,
да го целуна и да си отида.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
