7.05.2017 г., 22:24 ч.

Летен вятър 

  Поезия » Пейзажна
571 1 8
Да бях аз топло повейче на вятъра
засвирило в клонаците разлистени.
Люлеещо на времето хамаците
по жиците в следобеда провиснати.
Сред тихия жужеж на насекомите
и котките, налягали по сенките,
напечени треви да среша тромаво,
да мина по площада пуст на селото.
И в някой двор незнаен да намеря
едно момче, задрямало в градината,
да го погаля влюбено по челото,
да го целуна и да си отида.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??