В стаята стоя сама с чаша вино в ръка.
Спомени отдавна отминали се връщат
и много силно ме прегръщат,
но аз не искам да си спомням, не искам да мисля за това какво било е...
Искам да забравя всеки изминал миг с теб...
Искам да забравя колко те обичах и как за теб копнях.
Искам да съм камък твърда и спомена в прах да превърна.
Искам другиго да срещна,
с другиго в страсти да горя и да забравя своята самота...
© Теодора Иванова Todos los derechos reservados