В стаята стоя сама с чаша вино в ръка.
Спомени отдавна отминали се връщат
и много силно ме прегръщат,
но аз не искам да си спомням, не искам да мисля за това какво било е...
Искам да забравя всеки изминал миг с теб...
Искам да забравя колко те обичах и как за теб копнях.
Искам да съм камък твърда и спомена в прах да превърна.
Искам другиго да срещна,
с другиго в страсти да горя и да забравя своята самота...
© Теодора Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
