Уморих се,

от това

да внимавам как говоря,

как се шегувам,

да съм тъжна по неволя,

сълзите си да прикривам.

С теб да се съобразявам

дали

и как ти е криво,

от нищо

да те възпламенявам,

да се усмихваш горчиво,

а думите ти да прогарят

бездънни язви в мене,

до душата ми да разравят,

а на теб...

да не ти дреме

защо и как ме нараняваш.

Уморих се.

Живота ми да вгорчаваш,

да ме съсипваш без време.

Не усещаш ли как в лицето ти

любовта си на пресекулки издишам,

недей, уморих се и от нежността

на ръцете ти.

Обичам те, да...

но трябва да дишам!