4 нояб. 2008 г., 19:14

Искам да дишам

966 0 0

Уморих се,

от това

да внимавам как говоря,

как се шегувам,

да съм тъжна по неволя,

сълзите си да прикривам.

С теб да се съобразявам

дали

и как ти е криво,

от нищо

да те възпламенявам,

да се усмихваш горчиво,

а думите ти да прогарят

бездънни язви в мене,

до душата ми да разравят,

а на теб...

да не ти дреме

защо и как ме нараняваш.

Уморих се.

Живота ми да вгорчаваш,

да ме съсипваш без време.

Не усещаш ли как в лицето ти

любовта си на пресекулки издишам,

недей, уморих се и от нежността

на ръцете ти.

Обичам те, да...

но трябва да дишам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....