Уморих се,
от това
да внимавам как говоря,
как се шегувам,
да съм тъжна по неволя,
сълзите си да прикривам.
С теб да се съобразявам
дали
и как ти е криво,
от нищо
да те възпламенявам,
да се усмихваш горчиво,
а думите ти да прогарят
бездънни язви в мене,
до душата ми да разравят,
а на теб...
да не ти дреме
защо и как ме нараняваш.
Уморих се.
Живота ми да вгорчаваш,
да ме съсипваш без време.
Не усещаш ли как в лицето ти
любовта си на пресекулки издишам,
недей, уморих се и от нежността
на ръцете ти.
Обичам те, да...
но трябва да дишам!
© Някоя All rights reserved.