Искам да се изтрия,
после пак, наново, да се нарисувам,
но не черно-бяла,
а пастелено-цветна,
като децата...
Искам и теб да изтрия
и после пак, наново, да те нарисувам,
но не сив и нехаещ,
а изтъкан от обич и нежност,
какъвто те помня...
Искам да задраскам
всеки спомен за тебе
и, вместо него, да нарисувам
мечти в цветовете на дъгата -
такива, каквито преди с теб бяха...
Искам да забравя
всяка мисъл за тебе
и вместо нея да нарисувам
любов в нежно синьо -
такава, каквато отдавна търся...
Искам всичко да изтрия,
нищо и никой вече да не помня,
а после пак да нарисувам
онова момиче от преди,
което обичаше живота...
© Мария Стоянова Todos los derechos reservados