18 mar 2014, 22:45

Искам да си луд 

  Poesía
757 2 9

Искам да си луд! Да ме ревнуваш!

И да ме събираш без остатък!

В ласкавото ми небе да плуваш.

Все нататък... Все нататък...

 

Да събудиш старите пътеки,

по които в друг живот те срещнах...

Да съм и Жената, и Човека...

Само нека да не съм ти грешка!

 

Нека съм ти Вечност! И въздишка...

Да ти бъда бряг във самотата.

И с едно крило като ти пиша -

да ти галя отдалеч душата...

 

Искам да си луд! Да ме ревнуваш!

Но да помниш договора устен - 

всеки във небето си да плува,

и гнездото си да не напусне!

 

За да не горчи от много болка

празното небе на други птици!

И за да не нараним неволно

птичите им, влюбени душици...

 

Сподели ме само с тъмнината,

във която нощем те намирам,

да ти галя със крило душата...

Да не спирам... Да не спирам...

 

И когато сутрин ме изпратиш -

някак си да мога да остана...

Скътана дълбоко във душата...

Но не искам да ти бъда рана!

 

Само въздух да ти бъда искам!

И да съм ти близо отдалече...

Ще съм гола. Истинска. И чиста.

Като Вечност... Като Вечност...

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??