Искам да си луд
Искам да си луд! Да ме ревнуваш!
И да ме събираш без остатък!
В ласкавото ми небе да плуваш.
Все нататък... Все нататък...
Да събудиш старите пътеки,
по които в друг живот те срещнах...
Да съм и Жената, и Човека...
Само нека да не съм ти грешка!
Нека съм ти Вечност! И въздишка...
Да ти бъда бряг във самотата.
И с едно крило като ти пиша -
да ти галя отдалеч душата...
Искам да си луд! Да ме ревнуваш!
Но да помниш договора устен -
всеки във небето си да плува,
и гнездото си да не напусне!
За да не горчи от много болка
празното небе на други птици!
И за да не нараним неволно
птичите им, влюбени душици...
Сподели ме само с тъмнината,
във която нощем те намирам,
да ти галя със крило душата...
Да не спирам... Да не спирам...
И когато сутрин ме изпратиш -
някак си да мога да остана...
Скътана дълбоко във душата...
Но не искам да ти бъда рана!
Само въздух да ти бъда искам!
И да съм ти близо отдалече...
Ще съм гола. Истинска. И чиста.
Като Вечност... Като Вечност...
© Гълъбина Митева All rights reserved.
