24 feb 2011, 10:00

Искам да видя!

974 0 3

Искам да видя!

(по Виктор Курсаков Тамбовский)

Видях и бурята, и кораба в морето.
Видях дъжда в очите на мъжа.
Видях Раздялата. Няма го детето.
И Джейни мярнах пак сама в ръжта...

Видях в съня си цъфнали поляни.
Видях градина, ябълка, ламя.
Видях и Принц до просяк да застане.
Видях да ражда ялова земя.

А после с тебе заедно видях
вълшебната и тайната Вселена.
Аз просто дишах... просто с теб Живях...
Ти бе звезда... Изида-та за мене...

Ти знаеш, мила, нищичко не искам,
но вече не деля наполовина
сърцето си... От обич му е писнало...
Не съм виновен... Цвете си невинно...

Видях как всеки има свой канон
и своя кръв, и своите очи...
В девета глуха нашият вагон
забравил е за Пътя... и горчи...

И ако някога се срещнем пак познати
и споделим Мига си на кафе,
да видя искам как цъфти земята
в очите на усмихнато дете...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • "Видях как всеки има свой канон
    и своя кръв, и своите очи...
    В девета глуха нашият вагон
    забравил е за Пътя... и горчи"
    ...............................................
    Докосващ сърцето стих, посветен на любовта и още нещо...
    Много ми хареса! ПОЗДРАВИ!
  • Финалът е невероятно силен. И аз искам същото!
  • "...да видя искам как цъфти земята
    в очите на усмихнато дете..."
    Въздействащо и силно!Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...