Искам да видя!
Искам да видя!
(по Виктор Курсаков Тамбовский)
Видях и бурята, и кораба в морето.
Видях дъжда в очите на мъжа.
Видях Раздялата. Няма го детето.
И Джейни мярнах пак сама в ръжта...
Видях в съня си цъфнали поляни.
Видях градина, ябълка, ламя.
Видях и Принц до просяк да застане.
Видях да ражда ялова земя.
А после с тебе заедно видях
вълшебната и тайната Вселена.
Аз просто дишах... просто с теб Живях...
Ти бе звезда... Изида-та за мене...
Ти знаеш, мила, нищичко не искам,
но вече не деля наполовина
сърцето си... От обич му е писнало...
Не съм виновен... Цвете си невинно...
Видях как всеки има свой канон
и своя кръв, и своите очи...
В девета глуха нашият вагон
забравил е за Пътя... и горчи...
И ако някога се срещнем пак познати
и споделим Мига си на кафе,
да видя искам как цъфти земята
в очите на усмихнато дете...
© Красимир Дяков All rights reserved.
