28 nov 2024, 13:52

Искам дълго да помня

  Poesía
496 2 2

Разкажи ми морето. Колко мокър е пясъка?

Разкажи го добре. Искам дълго да помня

как се слива с небето. Кажи ми за блясъка

на вълната по залеза горда.

Опиши ми звездите по изгрев износени,

изморени да светят в гърдите ми тесни.

Не мълчи, продължавай, помни, че е просто.

И че всички пътеки са лесни.

Прошепни ми за слънцето, нещо много накратко,

че след толкова бури този дъжд ми отива.

Не забравяй и изгрева, утрото сладко…

За дъгата кажи, в колко цвята се скрива.

Премълчи за нощта, аз не помня след себе си.

Няма нужда отново да слушам за нея.

Премълчи любовта с всички рани и белези.

И на вятъра дай още повод да вее.

После бавно денят рецитирай на срички.

И помни, че за мене е чест и наслада

да дочуя тревата как расне над всичко

и да зърна вълната след бурята цяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...