Нямам време за думи без смисъл
и за хора без светлина и мисъл.
Нямам нужда от ненужни вещи,
и да нося чуждо бреме на плещи.
Нямам време за битки и за борби,
за титли, за амбиции и за молби.
Нямам време за безкрайни срещи
и за спорове - язвителни, горещи.
Нямам нужда от комплименти,
от напомпани Его-та и експерименти.
Нямам нужда от нечия клюка,
отвращава ме вече дори звука.
От суета нямам нужда -
била моя... или пък чужда...
Не искам да дишам на пресекулки
и да събирам остатъци от шушулки...

Дребните нещица искам,
а големите ми се ще да изплискам...
Искам всеки изгрев да срещам с усмивка,
всеки залез да бъде почивка.
Искам до човечни хора да се грея
и на грешките си да умея да се смея.
Искам да помириша всяко цвете
и да мога нежно да милвам с ръцете.
Искам да изкача поредния стръмен връх,
пък макар останала после да бъда без дъх.
Искам с вятъра да играя,
без да бързам вече, да го оседлая.
Искам по росна трева да стъпвам
и от летния дъжд да потръпвам.
Искам от всяко лакомство да опитам
и по тоя чуден свят свободна да скитам.
Искам с мекота в душата да живея,
да пъстрея и с песен да помъдрея.
Искам да си струва всеки бъдещ миг,
да е пълен, жизнен, многолик...