17 mar 2012, 15:11

Искам пак

1.4K 0 10

Чувам твойте мечти! Като мисли на друга планета.
Като хора, които говорят през смях и във мен не вали.
Като чужда съдба! Като нежност прикрита в очите
с топли думи от теб. Като дъжд, вече спрял да боли.

 

Искам с теб да съм пак! Искам пак да усещам дъха ти.
И да имам от твоите чувства - две капчици грях.
Искам пак да летя! И да мога да скитам в съня ти,
като малка частица от време - покрита със прах.

 

Искам пак да съм ден! И със утрото в мене да влизат,
твоя глас нежносин и цветята от твойте коси.
Пак да имам небе! И душа, като вятър в картина,
нарисувана с твоите думи - върху мойте очи.

 

Искам пак да съм нощ! Да покрия съня ти със тяло,
да усетя как бие морето - край твойто сърце,
да се слея с ума ти - и там, като дъх в огледало,
да покрия със устни следите... по твойто лице...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И душа, като вятър в картина,"

    Браво!
  • Красив и свеж стих с усложнена образност и пролуки мълчание в наратива, в които се крие драматизъм и искреност на изживяването. Всичко говори за придобит поетичен опит, за овладяна възможност за поетическа деформация на действителността. Може би е нужно още малко внимание към римата, но и така стихът въздейства дълбоко. Поздрав!
  • Много, много хубаво! Браво!
  • Красив копнеж по нещо преживяно...
    И по следите му напомнящи на сън,
    и по следите му приличащи на рани
    цветя разцъфнали във утринния дъх.

    Аплодирам и аз!
  • Браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...