17 мар. 2012 г., 15:11

Искам пак

1.4K 0 10

Чувам твойте мечти! Като мисли на друга планета.
Като хора, които говорят през смях и във мен не вали.
Като чужда съдба! Като нежност прикрита в очите
с топли думи от теб. Като дъжд, вече спрял да боли.

 

Искам с теб да съм пак! Искам пак да усещам дъха ти.
И да имам от твоите чувства - две капчици грях.
Искам пак да летя! И да мога да скитам в съня ти,
като малка частица от време - покрита със прах.

 

Искам пак да съм ден! И със утрото в мене да влизат,
твоя глас нежносин и цветята от твойте коси.
Пак да имам небе! И душа, като вятър в картина,
нарисувана с твоите думи - върху мойте очи.

 

Искам пак да съм нощ! Да покрия съня ти със тяло,
да усетя как бие морето - край твойто сърце,
да се слея с ума ти - и там, като дъх в огледало,
да покрия със устни следите... по твойто лице...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "И душа, като вятър в картина,"

    Браво!
  • Красив и свеж стих с усложнена образност и пролуки мълчание в наратива, в които се крие драматизъм и искреност на изживяването. Всичко говори за придобит поетичен опит, за овладяна възможност за поетическа деформация на действителността. Може би е нужно още малко внимание към римата, но и така стихът въздейства дълбоко. Поздрав!
  • Много, много хубаво! Браво!
  • Красив копнеж по нещо преживяно...
    И по следите му напомнящи на сън,
    и по следите му приличащи на рани
    цветя разцъфнали във утринния дъх.

    Аплодирам и аз!
  • Браво!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...