17.03.2012 г., 15:11

Искам пак

1.4K 0 10

Чувам твойте мечти! Като мисли на друга планета.
Като хора, които говорят през смях и във мен не вали.
Като чужда съдба! Като нежност прикрита в очите
с топли думи от теб. Като дъжд, вече спрял да боли.

 

Искам с теб да съм пак! Искам пак да усещам дъха ти.
И да имам от твоите чувства - две капчици грях.
Искам пак да летя! И да мога да скитам в съня ти,
като малка частица от време - покрита със прах.

 

Искам пак да съм ден! И със утрото в мене да влизат,
твоя глас нежносин и цветята от твойте коси.
Пак да имам небе! И душа, като вятър в картина,
нарисувана с твоите думи - върху мойте очи.

 

Искам пак да съм нощ! Да покрия съня ти със тяло,
да усетя как бие морето - край твойто сърце,
да се слея с ума ти - и там, като дъх в огледало,
да покрия със устни следите... по твойто лице...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И душа, като вятър в картина,"

    Браво!
  • Красив и свеж стих с усложнена образност и пролуки мълчание в наратива, в които се крие драматизъм и искреност на изживяването. Всичко говори за придобит поетичен опит, за овладяна възможност за поетическа деформация на действителността. Може би е нужно още малко внимание към римата, но и така стихът въздейства дълбоко. Поздрав!
  • Много, много хубаво! Браво!
  • Красив копнеж по нещо преживяно...
    И по следите му напомнящи на сън,
    и по следите му приличащи на рани
    цветя разцъфнали във утринния дъх.

    Аплодирам и аз!
  • Браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...