4 ago 2013, 19:38

Искам само

  Poesía
804 0 14

 

 

                                   Не бива да съм толкова нахална –

                                   поисках всичко и получих много...

                                   Отвън Луната е така овална –

                                   по–кръгла да я сторя – не, не мога!

 

                                   Поисках да живея на ръба – живях,

                                   но там самотно бе и ветровито,

                                   да управлявам ветровете не успях,

                                   намерих място по–закрито...

 

                                   Сега не искам всичко, искам само

                                   да слушам шепота на старите реки,

                                   да се притуля до познатото ти рамо

                                   и дълго, и съдбовно да мълчим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...