Не бива да съм толкова нахална –
поисках всичко и получих много...
Отвън Луната е така овална –
по–кръгла да я сторя – не, не мога!
Поисках да живея на ръба – живях,
но там самотно бе и ветровито,
да управлявам ветровете не успях,
намерих място по–закрито...
Сега не искам всичко, искам само
да слушам шепота на старите реки,
да се притуля до познатото ти рамо
и дълго, и съдбовно да мълчим...