Не бива да съм толкова нахална –
поисках всичко и получих много...
Отвън Луната е така овална –
по–кръгла да я сторя – не, не мога!
Поисках да живея на ръба – живях,
но там самотно бе и ветровито,
да управлявам ветровете не успях,
намерих място по–закрито...
Сега не искам всичко, искам само
да слушам шепота на старите реки,
да се притуля до познатото ти рамо
и дълго, и съдбовно да мълчим...
© Рада Димова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
