4 авг. 2013 г., 19:38

Искам само

805 0 14

 

 

                                   Не бива да съм толкова нахална –

                                   поисках всичко и получих много...

                                   Отвън Луната е така овална –

                                   по–кръгла да я сторя – не, не мога!

 

                                   Поисках да живея на ръба – живях,

                                   но там самотно бе и ветровито,

                                   да управлявам ветровете не успях,

                                   намерих място по–закрито...

 

                                   Сега не искам всичко, искам само

                                   да слушам шепота на старите реки,

                                   да се притуля до познатото ти рамо

                                   и дълго, и съдбовно да мълчим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...