15 jun 2004, 16:10

Искам само тишина!

  Poesía
1.6K 0 2

Пусто е....,
толкова болка,
толкова вина...
Душата е тъжна,
ех самота...!
Главата склонила,
безутешна сега...
Сърцето съм свила
като сълза в дланта...
И покой и смирение,
искам... и моля...
объркани призраци
отново аз гоня!
И мечти разпиляни,
захвърлени...,
забравени спомени,
забравен живот...
друга душа приютила ме,
...но това е друго...
това е нечий чужд живот!

Тишина...,
тишина...,
тишина...

Забравени звуци,
чувства...,
слова...
Толкова гръмки,
днес заглушени
от силните удари
на днешното време.

Тишина...
Искам само тишина...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...