Искаш да се върнеш,

след туй, което стори !?

Пак да ме прегърнеш,

"не можеш ти без мен!".

А защо да те приемам?!

Вече имам нож в гърба!

От теб! Тази, която

още някак си обичам!

Но вратата е заключена!

Нали затуй са и вратите!

Да ни пазят от бандитите,

които крадат на хората душите!

А ти рониш пак сълзите,

сърцето ти се къса!

А когато разкъсваше плътта ми,

гняв ти имаше в очите!

И убиваше без жал,

и малкото, и крехкото,

беше като бясна хала,

отне онова – най-скъпото!

А аз те носех на ръце,

главата слагах в нозете ти,

стоях благоговеещ на колене,

чаках те със месеци да дойдеш!...

Не! Не можеш да се върнеш!

Нямам ти доверие изобщо!

Искаш пак да ме прегърнеш,

но в гърбът ми още ножът ти стърчи!