Искаш да се върнеш,
след туй, което стори !?
Пак да ме прегърнеш,
"не можеш ти без мен!".
А защо да те приемам?!
Вече имам нож в гърба!
От теб! Тази, която
още някак си обичам!
Но вратата е заключена!
Нали затуй са и вратите!
Да ни пазят от бандитите,
които крадат на хората душите!
А ти рониш пак сълзите,
сърцето ти се къса!
А когато разкъсваше плътта ми,
гняв ти имаше в очите!
И убиваше без жал,
и малкото, и крехкото,
беше като бясна хала,
отне онова – най-скъпото!
А аз те носех на ръце,
главата слагах в нозете ти,
стоях благоговеещ на колене,
чаках те със месеци да дойдеш!...
Не! Не можеш да се върнеш!
Нямам ти доверие изобщо!
Искаш пак да ме прегърнеш,
но в гърбът ми още ножът ти стърчи!
© Добромир Иванов Всички права запазени