Oct 12, 2023, 11:35 AM

Искаш да се върнеш

  Poetry » Love
847 1 0

Искаш да се върнеш,

след туй, което стори !?

Пак да ме прегърнеш,

"не можеш ти без мен!".

 

А защо да те приемам?!

Вече имам нож в гърба!

От теб! Тази, която

още някак си обичам!

 

Но вратата е заключена!

Нали затуй са и вратите!

Да ни пазят от бандитите,

които крадат на хората душите!

 

А ти рониш пак сълзите,

сърцето ти се къса!

А когато разкъсваше плътта ми,

гняв ти имаше в очите!

 

И убиваше без жал,

и малкото, и крехкото,

беше като бясна хала,

отне онова – най-скъпото!

 

А аз те носех на ръце,

главата слагах в нозете ти,

стоях благоговеещ на колене,

чаках те със месеци да дойдеш!...

 

Не! Не можеш да се върнеш!

Нямам ти доверие изобщо!

Искаш пак да ме прегърнеш,

но в гърбът ми още ножът ти стърчи!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...