Искаш ли...

11 sept 2012, 13:24

Poesía » De amor

587 0 3

Искаш ли...

... да превзема душата ти...

Не с обещания. Не с полуистини.

Вече са вчерашни, и други сме ние,

без грима на досадата, разни премислици ...

Май не остана?... Нека аз съм избраната:

Долу старите ризи, бившето его – зад рамо...

къщата - празна... да опустее вратата...

и прозорците – да онемеят от чакане!

Очите ти – смарагди на дъно... Скачам надолу с главата...

искаш ли с прах от звезди да разбудим сърцето,

... после дните да станат ноктюрно?

Искаш ли в овала да влезем – студенти нахакани,

върху малко варовик огън да лумне...

искаш ли с пух от илюзии, с лепило от дъбова пита

крила да направим и птици да вдигнем...

да стигнем Икар и напук на Дедал – ако падаме,

от скала над море да е, ако умираме – от летене безспирно...

Не казвай смутен, че май сме презрели,

че май я объркахме... че Хеба се смее...

Не прекалихме ли с младото вино?

Можем още да пием, разливай сърцато...

Вече го знаем – трезви да бъдем – нямаме време...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

beti (Бехрин)

2012-09-30T17:02:37+03:00

"... над море да е..."
Много, много хубаво!
theironlady (Златина Георгиева)

2012-09-12T16:33:00+03:00

..."разсъблекли" сте ме...но съм ви признателна...
kampanula (Татяна)

2012-09-11T22:36:35+03:00

"трезви да бъдем - нямаме време"
Да, време за губене (на любов) нямаме.
С използването на символи от древногръцката митология, с оригиналния метафоризъм в цялата творба е постигнато внушение за силата на любовния копнеж на лирическата... С поздрав, Златина!