Искаш ли...
Искаш ли...
... да превзема душата ти...
Не с обещания. Не с полуистини.
Вече са вчерашни, и други сме ние,
без грима на досадата, разни премислици ...
Май не остана?... Нека аз съм избраната:
Долу старите ризи, бившето его – зад рамо...
къщата - празна... да опустее вратата...
и прозорците – да онемеят от чакане!
Очите ти – смарагди на дъно... Скачам надолу с главата...
искаш ли с прах от звезди да разбудим сърцето,
... после дните да станат ноктюрно?
Искаш ли в овала да влезем – студенти нахакани,
върху малко варовик огън да лумне...
искаш ли с пух от илюзии, с лепило от дъбова пита
крила да направим и птици да вдигнем...
да стигнем Икар и напук на Дедал – ако падаме,
от скала над море да е, ако умираме – от летене безспирно...
Не казвай смутен, че май сме презрели,
че май я объркахме... че Хеба се смее...
Не прекалихме ли с младото вино?
Можем още да пием, разливай сърцато...
Вече го знаем – трезви да бъдем – нямаме време...
© Златина Георгиева All rights reserved.
