Искаш ли...
... да превзема душата ти...
Не с обещания. Не с полуистини.
Вече са вчерашни, и други сме ние,
без грима на досадата, разни премислици ...
Май не остана?... Нека аз съм избраната:
Долу старите ризи, бившето его – зад рамо...
къщата - празна... да опустее вратата...
и прозорците – да онемеят от чакане!
Очите ти – смарагди на дъно... Скачам надолу с главата...
искаш ли с прах от звезди да разбудим сърцето,
... после дните да станат ноктюрно? ...