6 feb 2021, 14:00  

Искаш ли 

  Poesía
796 4 37

Искаш ли да го направим отново-

да играем на жертва

и болест.

Аз ще съм наркотик, от тежките.

(този път ще си размениме ролите)

Ще ти се давам извън предписанията-

понякога четвърт, понякога тройна доза.

В началото не е толкова страшно

да избягаш от ежедневната проза.

След това ще изчезна временно,

ти ще търсиш да ме набавиш на черно.

Ще се простиш с човешките си контури  

и ще се влачиш обезверено

между беса

и всепрощаващата любов,

между хомофобията и просветлението.

Ще ме търсиш в ръцете на дилъри,

ще ме заместваш с гнусни ментета.

Ще ти се гади и ужасено ще драйфаш,

ще се сриваш където ти падне.

Ментетата ще се гаврят с плътта ти,

а аз, наркотикът-с душата ти.

Но няма да прокълнеш мен, разбира се,

защото давейки се в нечистотиите си,

ще ти бъда спасителна сламка,

ще съм ти смисъл, и истина.

И без да знаеш, че душата ти гние,

ще си казваш, че нямаш зависимости.

Че просто трябва да спреш с гадориите

и да се уповаваш на мен, богинята.

И ще залиташ, и ще плачеш насън,

и ще проспиваш векове от живота си,

а когато се връщам (ако се върна),

ще ме посрещаш безволев и благодарен.

Ще се впиеш, ще ме държиш отчаяно

и ще искаш да ме разкъсаш.

И ще гадаеш каква част от дозата съм,

и кога отново ще те напусна.

Искаш ли да го направим повторно?

Този път ще си разменим ролите.

Приготви се да плачеш насън. 

И с кураж за хиляда живота. 

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ти благодаря, Ани!
  • Отвя ме...направо ми се зави свят! Но се “изкефих”(извинявам се за жаргона, но ...знаеш защо го използвам). Силно. Присъщо на силните... Ще си позволя да цитирам нещо, което ми дойде в главата, четейки : “Когато животът те постави в трудни ситуации не казвай “защо аз”, просто кажи “ПРОБВАЙ МЕ””. Поздрав!
  • Силви❤
  • Огнено, страстно, разрушително и съзидателно(едновременно).
  • Благодаря ти, Ники 🌹
  • Моментни-емоционални състояния!
    Поздрави, Иринка!
  • Уау, Скитница!
    Имам си моите моменти, определено. После се забавлявам с тях
    Благодаря ти 🌸
  • Ирка, ти си истинска стихия! Волна, изящна и унищожителна!
  • Наблюдателност, прозорливост или просто любопитство? Накара ме да се усмихна искрено, Дейка. Винаги го правиш 🙂

    Таня, драго ми е! Привет и от мен!⚘
  • Добро утро!☕
    А дали вече не сте разменили ролите...
  • Интересен стих! Поздравления!
  • Поетеси, какво да се прави😊
  • Жените са хартиени лъвици.
    Те пишат с много плам и жар.
    Поискаш ли им нещо по-конкретно,
    спасяват се и бягат на пожар.
  • Ще ме стегнеш в битартрат?
    Боже, колко романтично!
    И от шприца, предполагам,
    едри капки ще изтичат.
    Само помисли добре
    и внимавай с консумацията!
    Да не стане от игра
    трескава евакуация!

    Сенд, подробностите, мисля, няма да дочакат утрото, тъй чеее.....финито и гуд найт от мен.
    Да оставим нещо и на фантазията 😉😊
  • Всичко вече е играно
    в този стар и глупав свят.
    На какво ще си играем
    с теб, когато всички спят?
    Ти ще бъдеш моя торта.
    Аз ще съм дивак-сладкар.
    Ще се съблека по шорти.
    Ще те стегна с крем тартар.
  • Колко пък по същество?
    Няма правила в играта.
    Мисля като се наспя
    да ти купя нова шапка 🎩
    Всичко е банален финт.
    И докарвам го на думи.
    Но по същество най често
    ме избива на зулуми
  • Щом с поети си играла,
    с доктори и медсестри
    майката си си...
    шапката за миг ми скри.
    Мислех, че си съкрушено,
    тъжно, плахо същество,
    а излезе по ербап от мене.
    Дай, да караме по същество.
  • Аз пък тъй се стреснах чак
    паднах си по гръб от смях!
    Искам да ме стреснеш с нещо
    нестандартно и зловещо.
    Със поети съм играла,
    те са малко ала бала.
    Медицинските сестри
    си вървят в пакет по три.
    Ако ще ме впечатляваш,
    имаш с дни да разсъждаваш
  • Декламирай бързо, мила,
    че в момента имам сила,
    с две-три рими да те тресна.
    Тази вечер си чудесна!
  • Пилоти и стюардеси, лекари и медицински сестри, шефове и секретарки, полицаи и затворнички, водопроводчици и домакини, поети и поетеси... откъде ги измисли тия жертва и болест, нямам си представа!
  • Сенд, да заемам ли някакъв старт? 🤭

    Иво, отговорът ми е в редовете на коментара ти.
    Знаеш къде👍
    А за признанието, ммм....много съм ти признателна. Не е търсен ефект, но е факт😉
  • Ще си играя с него. Ама, че въпрос!
  • Тъгата е задължителната част. Мъничката тъга

    И какво ще го правиш това съкровище, Сенд?🤔
  • Тъгата не е в играта, защото е за малко.
    А ако играта е извратена... има само сладка болка.
    Пишейки подобни стихотворения, Иринчето изпитва сладка болка. Душевна.
  • Тя и тъгата е игра 🙈
  • Що не каза, че си падаш по извратените игри?! Откога търся такова съкровище!
  • Дени, горещо...
    За мен всичко е игра. И, колкото по-извратена, толкова по-добре🤔
    Има и тъга, обаче. Мъничка 💓
  • Иринче, прочетох с удоволствие. Това е много готино. Абе страшен стил. Особено “Ще си казваш, че няма зависимости”.
    Ех...
    Аз не виждам тъга в стиха, по-скоро една извратена игра. Ама гледните точки... 😂😂😂
  • Гедеон, Тя вече е излекувана. Да му мисли Той
    Гени, Роси, има всичко, което сте усетили. Че и повече Внимавам, обаче, такива емиции да показвам само в стиховете си. Защото иначе, не е за пред хора❗
    Благодаря ви🌹
  • Все още с много ярост, почти без дъх, не е дошло примирението и кротката тъга... Силни чувства, Ирина!
  • Както и преди съм ти казвала и сега ще повторя: Пишеш различно
    и завладяващо! Пропито е с тъга,болка! Струва ми се и с желание за отмъщение. Като заклинание!🙂
  • Той и Тя в една от милиардите им вариации, Сенд. Обгорени, изработени, безсолни, изядени.
    Има го и обратният момент, Блу. Че срещу това, което си причиниш сам, Вселената е безсилна.
    Здравейте, хора!
    Генек, ще питам по-често, значи
  • Мда. В огъня на любовта. Вече го описах.
  • Много болка и обида усещам. Ама всеки си намира майстора. Вселената или живота или както искаш го наречи, намира начин всеки да изживее това, което е причинил на друг.
  • Не отказвам, разбира се - особено на Ирина...
    Сериозно - сериозно.
  • Да, много сбъркано чувство, но не нелечимо. Благодаря ти, Марко!🥀
  • Винаги писанията ти са много силни, Ирина!
    Познато чувство. Да търсиш загубената си любов във всяка срещната(срещнат).
    Поздрави за прекрасната творба !
Propuestas
: ??:??