Искаш ли да го направим отново-
да играем на жертва
и болест.
Аз ще съм наркотик, от тежките.
(този път ще си размениме ролите)
Ще ти се давам извън предписанията-
понякога четвърт, понякога тройна доза.
В началото не е толкова страшно
да избягаш от ежедневната проза.
След това ще изчезна временно,
ти ще търсиш да ме набавиш на черно.
Ще се простиш с човешките си контури
и ще се влачиш обезверено
между беса
и всепрощаващата любов,
между хомофобията и просветлението.
Ще ме търсиш в ръцете на дилъри,
ще ме заместваш с гнусни ментета.
Ще ти се гади и ужасено ще драйфаш,
ще се сриваш където ти падне.
Ментетата ще се гаврят с плътта ти,
а аз, наркотикът-с душата ти.
Но няма да прокълнеш мен, разбира се,
защото давейки се в нечистотиите си,
ще ти бъда спасителна сламка,
ще съм ти смисъл, и истина.
И без да знаеш, че душата ти гние,
ще си казваш, че нямаш зависимости.
Че просто трябва да спреш с гадориите
и да се уповаваш на мен, богинята.
И ще залиташ, и ще плачеш насън,
и ще проспиваш векове от живота си,
а когато се връщам (ако се върна),
ще ме посрещаш безволев и благодарен.
Ще се впиеш, ще ме държиш отчаяно
и ще искаш да ме разкъсаш.
И ще гадаеш каква част от дозата съм,
и кога отново ще те напусна.
Искаш ли да го направим повторно?
Този път ще си разменим ролите.
Приготви се да плачеш насън.
И с кураж за хиляда живота.
© Ирина Колева Всички права запазени