Искаш ли
Искаш ли да го направим отново-
да играем на жертва
и болест.
Аз ще съм наркотик, от тежките.
(този път ще си размениме ролите)
Ще ти се давам извън предписанията-
понякога четвърт, понякога тройна доза.
В началото не е толкова страшно
да избягаш от ежедневната проза.
След това ще изчезна временно,
ти ще търсиш да ме набавиш на черно.
Ще се простиш с човешките си контури
и ще се влачиш обезверено
между беса
и всепрощаващата любов,
между хомофобията и просветлението.
Ще ме търсиш в ръцете на дилъри,
ще ме заместваш с гнусни ментета.
Ще ти се гади и ужасено ще драйфаш,
ще се сриваш където ти падне.
Ментетата ще се гаврят с плътта ти,
а аз, наркотикът-с душата ти.
Но няма да прокълнеш мен, разбира се,
защото давейки се в нечистотиите си,
ще ти бъда спасителна сламка,
ще съм ти смисъл, и истина.
И без да знаеш, че душата ти гние,
ще си казваш, че нямаш зависимости.
Че просто трябва да спреш с гадориите
и да се уповаваш на мен, богинята.
И ще залиташ, и ще плачеш насън,
и ще проспиваш векове от живота си,
а когато се връщам (ако се върна),
ще ме посрещаш безволев и благодарен.
Ще се впиеш, ще ме държиш отчаяно
и ще искаш да ме разкъсаш.
И ще гадаеш каква част от дозата съм,
и кога отново ще те напусна.
Искаш ли да го направим повторно?
Този път ще си разменим ролите.
Приготви се да плачеш насън.
И с кураж за хиляда живота.
© Ирина Колева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ти благодаря, Ани!
-
Отвя ме...направо ми се зави свят! Но се “изкефих”(извинявам се за жаргона, но ...знаеш защо го използвам). Силно. Присъщо на силните... Ще си позволя да цитирам нещо, което ми дойде в главата, четейки : “Когато животът те постави в трудни ситуации не казвай “защо аз”, просто кажи “ПРОБВАЙ МЕ””. Поздрав!
-
Силви❤
-
Огнено, страстно, разрушително и съзидателно(едновременно).
-
Благодаря ти, Ники 🌹
-
Моментни-емоционални състояния!
Поздрави, Иринка! -
Уау, Скитница!
Имам си моите моменти, определено. После се забавлявам с тях
Благодаря ти 🌸 -
Ирка, ти си истинска стихия! Волна, изящна и унищожителна!
-
Наблюдателност, прозорливост или просто любопитство? Накара ме да се усмихна искрено, Дейка. Винаги го правиш 🙂
Таня, драго ми е! Привет и от мен!⚘ -
Добро утро!☕
А дали вече не сте разменили ролите... -
Интересен стих! Поздравления!
-
Поетеси, какво да се прави😊
-
Жените са хартиени лъвици.
Те пишат с много плам и жар.
Поискаш ли им нещо по-конкретно,
спасяват се и бягат на пожар. -
Ще ме стегнеш в битартрат?
Боже, колко романтично!
И от шприца, предполагам,
едри капки ще изтичат.
Само помисли добре
и внимавай с консумацията!
Да не стане от игра
трескава евакуация!
Сенд, подробностите, мисля, няма да дочакат утрото, тъй чеее.....финито и гуд найт от мен.
Да оставим нещо и на фантазията 😉😊 -
Всичко вече е играно
в този стар и глупав свят.
На какво ще си играем
с теб, когато всички спят?
Ти ще бъдеш моя торта.
Аз ще съм дивак-сладкар.
Ще се съблека по шорти.
Ще те стегна с крем тартар. -
Колко пък по същество?
Няма правила в играта.
Мисля като се наспя
да ти купя нова шапка 🎩
Всичко е банален финт.
И докарвам го на думи.
Но по същество най често
ме избива на зулуми -
Щом с поети си играла,
с доктори и медсестри
майката си си...
шапката за миг ми скри.
Мислех, че си съкрушено,
тъжно, плахо същество,
а излезе по ербап от мене.
Дай, да караме по същество. -
Аз пък тъй се стреснах чак
паднах си по гръб от смях!
Искам да ме стреснеш с нещо
нестандартно и зловещо.
Със поети съм играла,
те са малко ала бала.
Медицинските сестри
си вървят в пакет по три.
Ако ще ме впечатляваш,
имаш с дни да разсъждаваш -
Декламирай бързо, мила,
че в момента имам сила,
с две-три рими да те тресна.
Тази вечер си чудесна! -
Пилоти и стюардеси, лекари и медицински сестри, шефове и секретарки, полицаи и затворнички, водопроводчици и домакини, поети и поетеси... откъде ги измисли тия жертва и болест, нямам си представа!
-
Сенд, да заемам ли някакъв старт? 🤭
Иво, отговорът ми е в редовете на коментара ти.
Знаеш къде👍
А за признанието, ммм....много съм ти признателна. Не е търсен ефект, но е факт😉 -
Ще си играя с него. Ама, че въпрос!
-
Тъгата е задължителната част. Мъничката тъга
И какво ще го правиш това съкровище, Сенд?🤔 -
Тъгата не е в играта, защото е за малко.
А ако играта е извратена... има само сладка болка.
Пишейки подобни стихотворения, Иринчето изпитва сладка болка. Душевна. -
Тя и тъгата е игра 🙈
-
Що не каза, че си падаш по извратените игри?! Откога търся такова съкровище!
-
Дени, горещо...
За мен всичко е игра. И, колкото по-извратена, толкова по-добре🤔
Има и тъга, обаче. Мъничка 💓 -
Иринче, прочетох с удоволствие. Това е много готино. Абе страшен стил. Особено “Ще си казваш, че няма зависимости”.
Ех...
Аз не виждам тъга в стиха, по-скоро една извратена игра. Ама гледните точки... 😂😂😂 -
Гедеон, Тя вече е излекувана. Да му мисли Той
Гени, Роси, има всичко, което сте усетили. Че и повече Внимавам, обаче, такива емиции да показвам само в стиховете си. Защото иначе, не е за пред хора❗
Благодаря ви🌹 -
Все още с много ярост, почти без дъх, не е дошло примирението и кротката тъга... Силни чувства, Ирина!
-
Както и преди съм ти казвала и сега ще повторя: Пишеш различно
и завладяващо! Пропито е с тъга,болка! Струва ми се и с желание за отмъщение. Като заклинание!🙂 -
Той и Тя в една от милиардите им вариации, Сенд. Обгорени, изработени, безсолни, изядени.
Има го и обратният момент, Блу. Че срещу това, което си причиниш сам, Вселената е безсилна.
Здравейте, хора!
Генек, ще питам по-често, значи -
Мда. В огъня на любовта. Вече го описах.
-
Много болка и обида усещам. Ама всеки си намира майстора. Вселената или живота или както искаш го наречи, намира начин всеки да изживее това, което е причинил на друг.
-
Не отказвам, разбира се - особено на Ирина...
Сериозно - сериозно. -
Да, много сбъркано чувство, но не нелечимо. Благодаря ти, Марко!🥀
-
Винаги писанията ти са много силни, Ирина!
Познато чувство. Да търсиш загубената си любов във всяка срещната(срещнат).
Поздрави за прекрасната творба !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
