7 ene 2011, 22:29

Искра

  Poesía
766 0 0

Искра

 

 

Какво е нашият живот...

следи от болка във калта?

Или пък може би искра,

която блясва сред нощта?

 

Всред буря бясна, виеща навред,

се мъчим ние във нощта

да запазим таз искра

от вятъра студен...

пронизващ костите ни с мраз,

убиващ всичко живо в нас...

 

И само таз искрица малка

държи ни още живи във нощта

и се опитва да ни сгрее,

проблясвайки със топлина,

напук на цялата тъма,

минавайки и през студа...

 

Но може ли единствен миг

да ни държи над бурята зловеща...

разнасяща с замах

и с унищожителен гняв

студ и мраз в сърцата.

 

Една искра, достатъчна

да извиси ни тя над мрака,

обгърнал ни кат покривало във нощта…

закриващо във сива пелена

тази тъй пленителна искра,

задушаващо я със мраз...

 

Но когато таз искра

докосне нашата душа,

пропита с болка и тъга,

надежда носи тя.

 

Че всичко може да се промени,

че няма вечно да боли...

И всичко друго избледнява,

минавайки през пукота на нашия живот.

 

Отлитайки на място, пълно със мечти

и с недокоснати искри,

идващи отвред към нас,

дори и в най-тъмния ни час...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....