Искра

Какво е нашият живот...

следи от болка във калта?

Или пък може би искра,

която блясва сред нощта?

Всред буря бясна, виеща навред,

се мъчим ние във нощта

да запазим таз искра

от вятъра студен...

пронизващ костите ни с мраз,

убиващ всичко живо в нас...

И само таз искрица малка

държи ни още живи във нощта

и се опитва да ни сгрее,

проблясвайки със топлина,

напук на цялата тъма,

минавайки и през студа...

Но може ли единствен миг

да ни държи над бурята зловеща...

разнасяща с замах

и с унищожителен гняв

студ и мраз в сърцата.

Една искра, достатъчна

да извиси ни тя над мрака,

обгърнал ни кат покривало във нощта…

закриващо във сива пелена

тази тъй пленителна искра,

задушаващо я със мраз...

Но когато таз искра

докосне нашата душа,

пропита с болка и тъга,

надежда носи тя.

Че всичко може да се промени,

че няма вечно да боли...

И всичко друго избледнява,

минавайки през пукота на нашия живот.

Отлитайки на място, пълно със мечти

и с недокоснати искри,

идващи отвред към нас,

дори и в най-тъмния ни час...