Jan 7, 2011, 10:29 PM

Искра

  Poetry
767 0 0

Искра

 

 

Какво е нашият живот...

следи от болка във калта?

Или пък може би искра,

която блясва сред нощта?

 

Всред буря бясна, виеща навред,

се мъчим ние във нощта

да запазим таз искра

от вятъра студен...

пронизващ костите ни с мраз,

убиващ всичко живо в нас...

 

И само таз искрица малка

държи ни още живи във нощта

и се опитва да ни сгрее,

проблясвайки със топлина,

напук на цялата тъма,

минавайки и през студа...

 

Но може ли единствен миг

да ни държи над бурята зловеща...

разнасяща с замах

и с унищожителен гняв

студ и мраз в сърцата.

 

Една искра, достатъчна

да извиси ни тя над мрака,

обгърнал ни кат покривало във нощта…

закриващо във сива пелена

тази тъй пленителна искра,

задушаващо я със мраз...

 

Но когато таз искра

докосне нашата душа,

пропита с болка и тъга,

надежда носи тя.

 

Че всичко може да се промени,

че няма вечно да боли...

И всичко друго избледнява,

минавайки през пукота на нашия живот.

 

Отлитайки на място, пълно със мечти

и с недокоснати искри,

идващи отвред към нас,

дори и в най-тъмния ни час...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...