9 sept 2018, 9:17

Искра

  Poesía
844 1 5

Във шепота на светещи зеници

открих надежда - слънце следдъждовно...

И пулсът ми лети с криле на птици,

на листа те рисувам стихотворно.

 

Съзнанието париш като свещ,

туптиш ми неуморно в слепоочия...

Настръхнал, див, влудяващ ме копнеж

извайва те в безмълвни многоточия.

 

Мастилото е глас на мисълта,

която обеща да не говори...

В зениците- предателска искра,

която студовете ще пребори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...