manuela822000 (Мануела Бъчварова)
218 400
9.09.2018 г., 9:17 ч.

Искра 

  Поезия
468 1 6

Във шепота на светещи зеници

открих надежда - слънце следдъждовно...

И пулсът ми лети с криле на птици,

на листа те рисувам стихотворно.

 

Съзнанието париш като свещ,

туптиш ми неуморно в слепоочия...

Настръхнал, див, влудяващ ме копнеж

извайва те в безмълвни многоточия.

 

Мастилото е глас на мисълта,

която обеща да не говори...

В зениците- предателска искра,

която студовете ще пребори.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??