9 сент. 2018 г., 09:17

Искра 

  Поэзия
465 1 6

Във шепота на светещи зеници

открих надежда - слънце следдъждовно...

И пулсът ми лети с криле на птици,

на листа те рисувам стихотворно.

 

Съзнанието париш като свещ,

туптиш ми неуморно в слепоочия...

Настръхнал, див, влудяващ ме копнеж

извайва те в безмълвни многоточия.

 

Мастилото е глас на мисълта,

която обеща да не говори...

В зениците- предателска искра,

която студовете ще пребори.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??