31 ago 2007, 0:50

Искра

  Poesía
915 0 0


 

      Искра


Животът бе най-обикновен,

шастлив и необременен,

но в един съдбовен ден

ти дойде при мен.


Искрата, която запали,

продължава силно да гори.

И сърцето игриво тупту

пред погледа на твоите очи.


Искрата нараства в пожар

и изгаря моята душа.

Само твоят образ

блести като ярка звезда.


Но съдбата те държи далеч

и не може ти да си до мен.

Спасение носи сънят,

очакван в нощта от сатен.


Всяка вечер те сънувам

и очаквам наяве да те видя.

За тебе аз бленувам,

наяве и насън да те открия.


Може би ще дойде ден,

нещо трябва да се промени,

когато ти ще си до мен

и ще сбъднеш моите мечти.


Сега си просто искра,

горяща в моята душа.

Единствена на света,

която запали любовта.


  Nick Dracula

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Городецки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...