31.08.2007 г., 0:50

Искра

920 0 0


 

      Искра


Животът бе най-обикновен,

шастлив и необременен,

но в един съдбовен ден

ти дойде при мен.


Искрата, която запали,

продължава силно да гори.

И сърцето игриво тупту

пред погледа на твоите очи.


Искрата нараства в пожар

и изгаря моята душа.

Само твоят образ

блести като ярка звезда.


Но съдбата те държи далеч

и не може ти да си до мен.

Спасение носи сънят,

очакван в нощта от сатен.


Всяка вечер те сънувам

и очаквам наяве да те видя.

За тебе аз бленувам,

наяве и насън да те открия.


Може би ще дойде ден,

нещо трябва да се промени,

когато ти ще си до мен

и ще сбъднеш моите мечти.


Сега си просто искра,

горяща в моята душа.

Единствена на света,

която запали любовта.


  Nick Dracula

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...