Aug 31, 2007, 12:50 AM

Искра

  Poetry
914 0 0


 

      Искра


Животът бе най-обикновен,

шастлив и необременен,

но в един съдбовен ден

ти дойде при мен.


Искрата, която запали,

продължава силно да гори.

И сърцето игриво тупту

пред погледа на твоите очи.


Искрата нараства в пожар

и изгаря моята душа.

Само твоят образ

блести като ярка звезда.


Но съдбата те държи далеч

и не може ти да си до мен.

Спасение носи сънят,

очакван в нощта от сатен.


Всяка вечер те сънувам

и очаквам наяве да те видя.

За тебе аз бленувам,

наяве и насън да те открия.


Може би ще дойде ден,

нещо трябва да се промени,

когато ти ще си до мен

и ще сбъднеш моите мечти.


Сега си просто искра,

горяща в моята душа.

Единствена на света,

която запали любовта.


  Nick Dracula

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Городецки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...