14 sept 2014, 22:57

Искра надежда 

  Poesía
390 0 5

Изгуби се магията която...

С години топлеше ни тя!

Защо дойде тоз миг във който?

От нас избяга любовта.

Със теб изгубихме искрата.

Искрата пламък и пожар.

Сега в руините остана!

Една изгаряща душа...

Душа която страда...

За туй...,

че любовта ни изгоря!?

Затуй че в пепел се превърна.

И с нас така се подигра...

Сега със теб,

мълчиме в къщи.

И всеки гледа своя сериал.

Поглеждам те ... ,

а ти ме питаш?

Какво желая и защо?

Желая с теб да поговоря.

За теб за нас -

за нашите деца.

За днес денят ми как е минал.!

И как при теб отминал е деня?

Дано отново с теб си поговорим?

Отново с теб да споделим.

И нека нашата любов запазим...

Дордето Бог ни раздели...

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??