Искрата

12 mar 2022, 11:59

Poesía

463 5 4

Тихо, спокойно искрата приседна.

Напълни разбитото празно сърце.

Навътре към мрака нежно протегна

двете си топли обичливи ръце.

Погали грижовно лицето унило,

погледна дълбоките тъжни очи.

Размазани сенки, изтрито червило,

виновникът позорно мълчи.

А искрата ме пита: “ Кой ти го стори?

Недей нелепо и ти да мълчиш!

Позволи ми да махна тези окови,

за да можеш по пътя си да продължиш! “

Тихо, спокойно искрата приседна.

Докосна душата ми само за ден.

Искрено, топло, така ме погледна,

че остави обичта си завинаги в мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Никаква (Никак Иванова)

2022-03-14T14:33:34+02:00

Много е красиво и нежно! Поздравления!
СвободенДух (Ивета Стефанова)

2022-03-12T18:19:29+02:00

Искрено, със сърцето написано...
Прекрасно стихотворение!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2022-03-12T18:16:48+02:00

Браво! Имаш силна подкрепа на твоята звезда! Поздравления!
palenka (П Антонова)

2022-03-12T12:54:33+02:00

"Позволи ми да махна тези окови
по пътя орѝсан да продължиш!“
Иве - много е хубаво!
Поздравления!
Докогато си тук и те има,
ще си и смях, и сълза,
прашинка-живѝнка
от тази Земя!